7 февр. 2014 г., 00:29

Непознатата

616 0 0

 

 

                                         НЕПОЗНАТАТА

                                Сама на отсрещната маса
                                сядаш почти маниерно
                                и с недоволна гримаса
                                поглеждаш високомерно.

                                Нова си тук и загадъчна
                                с претенции за нещо голямо.
                                Имаш вид на порядъчна,
                                но на пръв поглед само.

                                Колко си била обичана?!
                                Колко нещастна била си?!
                                Колко целувана и събличана?!
                                От всичко опит добила си.

                                Държиш се някак престорено.
                                Разбрала на живота уроците.
                                И на теб ти е много говорено.
                                Знаеш на мъжете пороците.

                                За тебе тука никой не знае.
                                Пък и да знае - много важно.
                                С чара си ще омотаеш
                                всяко мъжко тяло продажно.

                                 Гледам лицето ти отсреща ми
                                 и прекрасното ти тяло.
                                 И нещо в мене подсеща ме -
                                 Ще почнеш всичко отначало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...