Feb 7, 2014, 12:29 AM

Непознатата

  Poetry
619 0 0

 

 

                                         НЕПОЗНАТАТА

                                Сама на отсрещната маса
                                сядаш почти маниерно
                                и с недоволна гримаса
                                поглеждаш високомерно.

                                Нова си тук и загадъчна
                                с претенции за нещо голямо.
                                Имаш вид на порядъчна,
                                но на пръв поглед само.

                                Колко си била обичана?!
                                Колко нещастна била си?!
                                Колко целувана и събличана?!
                                От всичко опит добила си.

                                Държиш се някак престорено.
                                Разбрала на живота уроците.
                                И на теб ти е много говорено.
                                Знаеш на мъжете пороците.

                                За тебе тука никой не знае.
                                Пък и да знае - много важно.
                                С чара си ще омотаеш
                                всяко мъжко тяло продажно.

                                 Гледам лицето ти отсреща ми
                                 и прекрасното ти тяло.
                                 И нещо в мене подсеща ме -
                                 Ще почнеш всичко отначало.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...