НЕПОЗНАТАТА
Сама на отсрещната маса
сядаш почти маниерно
и с недоволна гримаса
поглеждаш високомерно.
Нова си тук и загадъчна
с претенции за нещо голямо.
Имаш вид на порядъчна,
но на пръв поглед само.
Колко си била обичана?!
Колко нещастна била си?!
Колко целувана и събличана?!
От всичко опит добила си.
Държиш се някак престорено.
Разбрала на живота уроците.
И на теб ти е много говорено.
Знаеш на мъжете пороците.
За тебе тука никой не знае.
Пък и да знае - много важно.
С чара си ще омотаеш
всяко мъжко тяло продажно.
Гледам лицето ти отсреща ми
и прекрасното ти тяло.
И нещо в мене подсеща ме -
Ще почнеш всичко отначало.
© Иван Иванов All rights reserved.