7 feb 2014, 0:29

Непознатата

  Poesía
617 0 0

 

 

                                         НЕПОЗНАТАТА

                                Сама на отсрещната маса
                                сядаш почти маниерно
                                и с недоволна гримаса
                                поглеждаш високомерно.

                                Нова си тук и загадъчна
                                с претенции за нещо голямо.
                                Имаш вид на порядъчна,
                                но на пръв поглед само.

                                Колко си била обичана?!
                                Колко нещастна била си?!
                                Колко целувана и събличана?!
                                От всичко опит добила си.

                                Държиш се някак престорено.
                                Разбрала на живота уроците.
                                И на теб ти е много говорено.
                                Знаеш на мъжете пороците.

                                За тебе тука никой не знае.
                                Пък и да знае - много важно.
                                С чара си ще омотаеш
                                всяко мъжко тяло продажно.

                                 Гледам лицето ти отсреща ми
                                 и прекрасното ти тяло.
                                 И нещо в мене подсеща ме -
                                 Ще почнеш всичко отначало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...