7 feb 2014, 0:29

Непознатата 

  Poesía
436 0 0

 

 

                                         НЕПОЗНАТАТА

                                Сама на отсрещната маса
                                сядаш почти маниерно
                                и с недоволна гримаса
                                поглеждаш високомерно.

                                Нова си тук и загадъчна
                                с претенции за нещо голямо.
                                Имаш вид на порядъчна,
                                но на пръв поглед само.

                                Колко си била обичана?!
                                Колко нещастна била си?!
                                Колко целувана и събличана?!
                                От всичко опит добила си.

                                Държиш се някак престорено.
                                Разбрала на живота уроците.
                                И на теб ти е много говорено.
                                Знаеш на мъжете пороците.

                                За тебе тука никой не знае.
                                Пък и да знае - много важно.
                                С чара си ще омотаеш
                                всяко мъжко тяло продажно.

                                 Гледам лицето ти отсреща ми
                                 и прекрасното ти тяло.
                                 И нещо в мене подсеща ме -
                                 Ще почнеш всичко отначало.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??