21 июн. 2006 г., 00:44

НЕПОЗНАТИ

Поэзия

891 0 7

НЕПОЗНАТИ

Случайна среща в тъмнината
докосна с нещо моята душа.
И странна струна непозната
простена тъжно във нощта.

Не става дума тук за чувство,
за страст, за тайнствени неща.
Сърцето ми не е способно
да търси другиго в света.

Не мога аз да си играя,
да бъда блудната жена.
Дори за миг не се лаская,
че търсил си от мен това.

След срещата със твоите рими
излети в миг на самота,
нахлуха в мен тревожни мисли,
че май жестока съм била.

Коя съм аз да съдя други,
да слагам норми, правила.
И мисля че сега дължа ти
приятелски добри слова.

А може би сега се чудиш
и смееш ми се над това.
Аз само исках ти да видиш
една протегната ръка.

За теб съм просто непозната
бъбрива странница една.
Но знай че някъде в душата
оставил си във мен следа.

01.05.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря Екатерина / с голямо закъснение/
и на теб Вероника.

Поздрав и усмивка.

2006-11-16T17:25:01+02:00
катебате (Екатерина Банска)

"Дори за миг не се лаская,
че търсил си от мен това"

Харесва ми!

2006-06-22T01:19:19+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Благодаря ви

2006-06-21T16:55:44+03:00
mili_bg (Милена Христова)

Хубав стих!Поздрав!

2006-06-21T12:39:41+03:00
valia_26 (Валерия Иванова)

Харесва ми стихът, но на места ще е по-благозвучно да използваш "във" вместо "в"- в поезията това е позволено, но ти избираш!

2006-06-21T12:34:03+03:00