Jun 21, 2006, 12:44 AM

НЕПОЗНАТИ

  Poetry
893 0 7

       НЕПОЗНАТИ


Случайна среща в тъмнината
докосна с нещо моята душа.
И странна струна непозната
простена тъжно във нощта.

Не става дума тук за чувство,
за страст, за тайнствени неща.
Сърцето ми не е способно
да търси другиго в света.

Не мога аз да си играя,
да бъда блудната жена.
Дори за миг не се лаская,
че търсил си от мен това.

След срещата със твоите рими
излети в миг на самота,
нахлуха в мен тревожни мисли,
че май жестока съм била.

Коя съм аз да съдя други, 
да слагам норми, правила.
И мисля че сега дължа ти
приятелски добри слова.

А може би сега се чудиш
и смееш ми се над това.
Аз само исках ти да видиш
една протегната ръка.

За теб съм просто непозната
бъбрива странница една.
Но знай че някъде в душата
оставил си във мен следа.             

01.05.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...