21.06.2006 г., 0:44 ч.

НЕПОЗНАТИ 

  Поезия
686 0 7

       НЕПОЗНАТИ


Случайна среща в тъмнината
докосна с нещо моята душа.
И странна струна непозната
простена тъжно във нощта.

Не става дума тук за чувство,
за страст, за тайнствени неща.
Сърцето ми не е способно
да търси другиго в света.

Не мога аз да си играя,
да бъда блудната жена.
Дори за миг не се лаская,
че търсил си от мен това.

След срещата със твоите рими
излети в миг на самота,
нахлуха в мен тревожни мисли,
че май жестока съм била.

Коя съм аз да съдя други, 
да слагам норми, правила.
И мисля че сега дължа ти
приятелски добри слова.

А може би сега се чудиш
и смееш ми се над това.
Аз само исках ти да видиш
една протегната ръка.

За теб съм просто непозната
бъбрива странница една.
Но знай че някъде в душата
оставил си във мен следа.             

01.05.2006

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??