24 нояб. 2007 г., 12:03
Непознати очи
Тази рокля ми стоеше прекалено добре,
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха,
слуги се суетяха вечно край мен,
и вече не поглеждах наоколо с уплаха,
притежавах надежда да те видя някой ден.
Под белия воал, дълъг, прекрасен,
под него скрих къдриците свои.
Боже, колко красива изглеждах сега!
Но теб те няма да ме видиш така. ...
бяла, с воали и с широки поли.
Изминаха години, дори цели векове,
а в съзнанието останаха непознатите очи.
Корпинените обувки като по мярка ми бяха,
слуги се суетяха вечно край мен,
и вече не поглеждах наоколо с уплаха,
притежавах надежда да те видя някой ден.
Под белия воал, дълъг, прекрасен,
под него скрих къдриците свои.
Боже, колко красива изглеждах сега!
Но теб те няма да ме видиш така. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Нина Найденова Все права защищены
Предложения
-
-
Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
-
Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
-
Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
