manolia26 (Лина) manolia26 (Лина)
1
23 февр. 2014 г., 00:37

Непознатият

1.7K 0 6

Усмихваш се.

Трапчинките "играят" на лицето ти.

Една ограда само ни дели...

Усмихвам се и аз - свидетел е оградата 

и палещите слънчеви лъчи.

 

Далеко сме...

Дели те униформата от моето цивилно облекло,

а старата ръждясала ограда 

превръща бляновете в счупено стъкло...

 

Дали ще мога вече да забравя 

тези тъмни, хубави очи?

С една усмивка покори сърцето ми,

а името ти аз не знам дори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • manolia26 (Лина)
    manolia26 (Лина)
    Аз благодаря,Виктор Кръстев . Камен,проблемът е че кирилица имам само на телефона и по тази причина съм предимно читател в сайта.Благодаря на всички ви,че отделихте време. Да прочетете и коментирате творбата ми
  • neznakomec (Камен)
    neznakomec (Камен)
    Връщаш ме в годините, когато аз бях от другата страна на оградата. Красиво по детски! Не пилей време за ровене в миналото, а грабвай перото! Успех!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    Далеко сме...
    Дели те униформата от моето цивилно облекло

    кител и фуражка
    кортик и криле
    небе познато
    земя и ти
    зеленоока с аромат на пролет...

    усмихна ме! благодаря!
  • manolia26 (Лина)
    manolia26 (Лина)
    Много благодаря за положителните коментари.Стихотворението е писано през ученическите ми години,всичките ми стихове тогава бяха по действителни преживявания и определенията" чисти" и " "момински сълзи" са много подходящи: )
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Мисията на този стих е на човек да му стане светло на душата. Мисия - изпълнена!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0