Непознатият

Поэзия » Любовная

1.7K 0 6

Усмихваш се.

Трапчинките "играят" на лицето ти.

Една ограда само ни дели...

Усмихвам се и аз - свидетел е оградата

и палещите слънчеви лъчи.

Далеко сме...

Дели те униформата от моето цивилно облекло,

а старата ръждясала ограда

превръща бляновете в счупено стъкло...

Дали ще мога вече да забравя

тези тъмни, хубави очи?

С една усмивка покори сърцето ми,

а името ти аз не знам дори...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

manolia26 (Лина)

Аз благодаря,Виктор Кръстев . Камен,проблемът е че кирилица имам само на телефона и по тази причина съм предимно читател в сайта.Благодаря на всички ви,че отделихте време. Да прочетете и коментирате творбата ми

2014-02-25T21:35:27+02:00
neznakomec (Камен)

Връщаш ме в годините, когато аз бях от другата страна на оградата. Красиво по детски! Не пилей време за ровене в миналото, а грабвай перото! Успех!

2014-02-24T15:29:24+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Далеко сме...
Дели те униформата от моето цивилно облекло

кител и фуражка
кортик и криле
небе познато
земя и ти
зеленоока с аромат на пролет...

усмихна ме! благодаря!

2014-02-24T03:18:01+02:00
manolia26 (Лина)

Много благодаря за положителните коментари.Стихотворението е писано през ученическите ми години,всичките ми стихове тогава бяха по действителни преживявания и определенията" чисти" и " "момински сълзи" са много подходящи: )

2014-02-23T22:47:39+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Мисията на този стих е на човек да му стане светло на душата. Мисия - изпълнена!

2014-02-23T19:45:08+02:00