23.02.2014 г., 0:37 ч.

Непознатият 

  Поезия » Любовна
1508 0 6

Усмихваш се.

Трапчинките "играят" на лицето ти.

Една ограда само ни дели...

Усмихвам се и аз - свидетел е оградата 

и палещите слънчеви лъчи.

 

Далеко сме...

Дели те униформата от моето цивилно облекло,

а старата ръждясала ограда 

превръща бляновете в счупено стъкло...

 

Дали ще мога вече да забравя 

тези тъмни, хубави очи?

С една усмивка покори сърцето ми,

а името ти аз не знам дори...

© Лина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз благодаря,Виктор Кръстев . Камен,проблемът е че кирилица имам само на телефона и по тази причина съм предимно читател в сайта.Благодаря на всички ви,че отделихте време. Да прочетете и коментирате творбата ми
  • Връщаш ме в годините, когато аз бях от другата страна на оградата. Красиво по детски! Не пилей време за ровене в миналото, а грабвай перото! Успех!
  • Далеко сме...
    Дели те униформата от моето цивилно облекло

    кител и фуражка
    кортик и криле
    небе познато
    земя и ти
    зеленоока с аромат на пролет...

    усмихна ме! благодаря!
  • Много благодаря за положителните коментари.Стихотворението е писано през ученическите ми години,всичките ми стихове тогава бяха по действителни преживявания и определенията" чисти" и " "момински сълзи" са много подходящи: )
  • Мисията на този стих е на човек да му стане светло на душата. Мисия - изпълнена!
  • Това стихотворение ми носи аромат на момини сълзи - нежно, красиво, сладурско и чисто
Предложения
: ??:??