manolia26 (Лина) manolia26 (Лина)
1
Feb 23, 2014, 12:37 AM

Непознатият

  Poetry » Love
1.7K 0 6

Усмихваш се.

Трапчинките "играят" на лицето ти.

Една ограда само ни дели...

Усмихвам се и аз - свидетел е оградата 

и палещите слънчеви лъчи.

 

Далеко сме...

Дели те униформата от моето цивилно облекло,

а старата ръждясала ограда 

превръща бляновете в счупено стъкло...

 

Дали ще мога вече да забравя 

тези тъмни, хубави очи?

С една усмивка покори сърцето ми,

а името ти аз не знам дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • manolia26 (Лина)
    manolia26 (Лина)
    Аз благодаря,Виктор Кръстев . Камен,проблемът е че кирилица имам само на телефона и по тази причина съм предимно читател в сайта.Благодаря на всички ви,че отделихте време. Да прочетете и коментирате творбата ми
  • neznakomec (Камен)
    neznakomec (Камен)
    Връщаш ме в годините, когато аз бях от другата страна на оградата. Красиво по детски! Не пилей време за ровене в миналото, а грабвай перото! Успех!
  • zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
    Далеко сме...
    Дели те униформата от моето цивилно облекло

    кител и фуражка
    кортик и криле
    небе познато
    земя и ти
    зеленоока с аромат на пролет...

    усмихна ме! благодаря!
  • manolia26 (Лина)
    manolia26 (Лина)
    Много благодаря за положителните коментари.Стихотворението е писано през ученическите ми години,всичките ми стихове тогава бяха по действителни преживявания и определенията" чисти" и " "момински сълзи" са много подходящи: )
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Мисията на този стих е на човек да му стане светло на душата. Мисия - изпълнена!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0