Непредвидим
Като звезда блестеше -
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам
Страстен, бурен.. многолик.
Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак,
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак.
Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..
Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам
Слънце, да не зърна пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Бошнакова Все права защищены
