Непредвидим

Поезия » Любовна

914 1 2

Като звезда блестеше -
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам
Страстен, бурен.. многолик.

Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак,
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак.

Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..

Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам
Слънце, да не зърна пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Не отивай на север.Там няма нощ.Харесах.Поздрав!

2016-05-29T14:55:34+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

"Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи.."

Красота...

2016-05-29T14:50:47+03:00

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0