29.05.2016 г., 10:01

Непредвидим

914 1 2

Като звезда блестеше - 
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам 
Страстен, бурен.. многолик.

 

Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак, 
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак. 

 

Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..

 

Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам 
Слънце, да не зърна пак. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Бошнакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не отивай на север.Там няма нощ.Харесах.Поздрав!
  • "Вечер показваш ми светът какъв е..
    От високо, блещукат светлини
    Когато луната се покаже
    Търся твоите следи.."

    Красота...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....