Като звезда блестеше -
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам
Страстен, бурен.. многолик.
Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак,
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак.
Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..
Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам
Слънце, да не зърна пак.
© Габриела Бошнакова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
