Като звезда блестеше -
Недосегаем и велик
Само нощем можех да те имам
Страстен, бурен.. многолик.
Денем спомена оставяш
Да треперя да те зърна пак,
След здрач надежда даваш
С утрото я вземаш пак.
Вечер показваш ми светът какъв е..
От високо, блещукат светлини
Когато луната се покаже
Търся твоите следи..
Аз на север ще отида
Там е вечен, пълен мрак..
Ако мога да те имам
Слънце, да не зърна пак.
© Габриела Бошнакова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
