yotovava (Валентина Йотова)
2631 22225
22 мая 2021 г., 22:33

Непредвидима есенна сюита 

  Поэзия » Любовная
222 2 6

НЕПРЕДВИДИМА ЕСЕННА СЮИТА

 

Дъждовна бях. Поляна с дива ружа.

сред скута си зелен ме приюти.

С копнежа някому да бъда нужна

събирах дълго светлия си стих.

 

Косачите ли бяха закъснели,

или пропуснаха при мен да спрат?

С тревите, от сърчанка пощадени,

венци наплетох, дъхави – за път.      

 

Любувах се на щедрите им ласки –

роса и слънце пили в утринта,

бродягата щурец попя ми в храста

на лятото любовно песента.

 

И залезът – красив и невъзможен,

наля жарава шипнала у мен.

Припадащият здрач не ме тревожи.

Но ти постой – до утрешния ден.

 

А щом прелее есен над превала

и тишината пиперлива заръми,

дано успееш да опазиш цяла

душата ми за по-студени дни.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??