Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата.
Без да питаш, с присъщата твоя нахална небрежност.
Разпиля върху пода ковчежето с ценности святи.
И разрови чеиза ѝ бял за Жениха небесен.
Ти възкръсна, любов, неподвластна на време, пространство...
И сърцето се втурна след теб по скалата ронлива…
Но трепери от страх, впило пръсти в крилото на ангел -
просто знае цената на риска да стъпи накриво. ...