anabel7 (Албена Димитрова)
178 6855
Sep 13, 2019, 3:12 PM  

Непредвидимо 

  Poetry » Love
694 5 13

Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!

И в септември избухна пожарът забравен на юли.

Полуделите мисли забиха камбани тревожно...

Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?! 

 

Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата.

Без да питаш, с присъщата твоя нахална небрежност.

Разпиля върху пода ковчежето с ценности святи.

И разрови чеиза ѝ бял за Жениха небесен.

 

Ти възкръсна, любов, неподвластна на време, пространство... 

И сърцето се втурна след теб по скалата ронлива…

Но трепери от страх, впило пръсти в крилото на ангел -

просто знае цената на риска да стъпи накриво.

 

Пощади го, любов, пощади! То е толкова крехко!

Остарява плътта… А оставаш ти винаги млада!

Подари му звезди, отнеси го по лунна пътека 

чак на седмо небе!... Не запалвай предишната клада!


 

Албена Димитрова

9.2018.

Павликени. 

 

 





 

© Албена Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??