Непредвидимо
Ти се върна, любов! Като гръм! Както само ти можеш!
И в септември избухна пожарът забравен на юли.
Полуделите мисли забиха камбани тревожно...
Но неделната проповед в стария храм някой чу ли?!
Ти нахълта, любов, в подредения дом на душата.
Без да питаш, с присъщата твоя нахална небрежност.
Разпиля върху пода ковчежето с ценности святи.
И разрови чеиза ѝ бял за Жениха небесен.
Ти възкръсна, любов, неподвластна на време, пространство...
И сърцето се втурна след теб по скалата ронлива…
Но трепери от страх, впило пръсти в крилото на ангел -
просто знае цената на риска да стъпи накриво.
Пощади го, любов, пощади! То е толкова крехко!
Остарява плътта… А оставаш ти винаги млада!
Подари му звезди, отнеси го по лунна пътека
чак на седмо небе!... Не запалвай предишната клада!
Албена Димитрова
9.2018.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
