22 февр. 2008 г., 15:36

НЕпреклонни

1.3K 0 9

 

 

Всичко в сиво ми се вижда,

като на кинолента се върти.

Ту много близки, ту далечни -

любов на върхове и низини.

 

Безумно много те обичам!

Затова ме мъчи и тежи,

че ще се разминеме безмълвно -

обидени и безкомпромисни.

 

Наистина бях вдъхновена,

а виж, тревожна съм сега.

Нелепа, пагубна метаморфоза

запрати надеждите в прахта.

 

Нещо сякаш се прекърши.

Нещо в нас се промени.

Раздялата ще ни съсипе,

но защо нехайни сме, кажи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....