22 февр. 2008 г., 15:36

НЕпреклонни

1.3K 0 9

 

 

Всичко в сиво ми се вижда,

като на кинолента се върти.

Ту много близки, ту далечни -

любов на върхове и низини.

 

Безумно много те обичам!

Затова ме мъчи и тежи,

че ще се разминеме безмълвно -

обидени и безкомпромисни.

 

Наистина бях вдъхновена,

а виж, тревожна съм сега.

Нелепа, пагубна метаморфоза

запрати надеждите в прахта.

 

Нещо сякаш се прекърши.

Нещо в нас се промени.

Раздялата ще ни съсипе,

но защо нехайни сме, кажи?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...