Всичко в сиво ми се вижда,
като на кинолента се върти.
Ту много близки, ту далечни -
любов на върхове и низини.
Безумно много те обичам!
Затова ме мъчи и тежи,
че ще се разминеме безмълвно -
обидени и безкомпромисни.
Наистина бях вдъхновена,
а виж, тревожна съм сега.
Нелепа, пагубна метаморфоза
запрати надеждите в прахта.
Нещо сякаш се прекърши.
Нещо в нас се промени.
Раздялата ще ни съсипе,
но защо нехайни сме, кажи?
© Виолета All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
