Всичко в сиво ми се вижда,
като на кинолента се върти.
Ту много близки, ту далечни -
любов на върхове и низини.
Безумно много те обичам!
Затова ме мъчи и тежи,
че ще се разминеме безмълвно -
обидени и безкомпромисни.
Наистина бях вдъхновена,
а виж, тревожна съм сега.
Нелепа, пагубна метаморфоза
запрати надеждите в прахта.
Нещо сякаш се прекърши.
Нещо в нас се промени.
Раздялата ще ни съсипе,
но защо нехайни сме, кажи?
© Виолета Todos los derechos reservados