22 feb 2008, 15:36

НЕпреклонни 

  Poesía » De amor
975 0 9

 

 

Всичко в сиво ми се вижда,

като на кинолента се върти.

Ту много близки, ту далечни -

любов на върхове и низини.

 

Безумно много те обичам!

Затова ме мъчи и тежи,

че ще се разминеме безмълвно -

обидени и безкомпромисни.

 

Наистина бях вдъхновена,

а виж, тревожна съм сега.

Нелепа, пагубна метаморфоза

запрати надеждите в прахта.

 

Нещо сякаш се прекърши.

Нещо в нас се промени.

Раздялата ще ни съсипе,

но защо нехайни сме, кажи?

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??