22.02.2008 г., 15:36

НЕпреклонни

1.3K 0 9

 

 

Всичко в сиво ми се вижда,

като на кинолента се върти.

Ту много близки, ту далечни -

любов на върхове и низини.

 

Безумно много те обичам!

Затова ме мъчи и тежи,

че ще се разминеме безмълвно -

обидени и безкомпромисни.

 

Наистина бях вдъхновена,

а виж, тревожна съм сега.

Нелепа, пагубна метаморфоза

запрати надеждите в прахта.

 

Нещо сякаш се прекърши.

Нещо в нас се промени.

Раздялата ще ни съсипе,

но защо нехайни сме, кажи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...