19 апр. 2013 г., 10:27

Непрочетена книга съм още

495 0 0

Прочетена книга отдавна

за тебе съм, мислиш, нали?

Но има и страница главна!

Дали си е чела? Дали?

 

Не съм аз прочетена книга

и има тя още листа.

Сърцето под лист се надига

и търси целувка в уста.

 

Аз книга съм в стари корици,

с подгънати листи дори,

но с мъдрите думи - шевици,

аз нося добрите зори.

 

Чети ме на глас и наново.

Чети ме, любима! Чети!

И мен ще откриваш отново.

Читател до гроб си ми ти!

 

Прелиствай душата ми бяла.

Откривай ти още неща.

До моето рамо вървяла,

чети ме дори през нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....