19 апр. 2013 г., 10:27

Непрочетена книга съм още

490 0 0

Прочетена книга отдавна

за тебе съм, мислиш, нали?

Но има и страница главна!

Дали си е чела? Дали?

 

Не съм аз прочетена книга

и има тя още листа.

Сърцето под лист се надига

и търси целувка в уста.

 

Аз книга съм в стари корици,

с подгънати листи дори,

но с мъдрите думи - шевици,

аз нося добрите зори.

 

Чети ме на глас и наново.

Чети ме, любима! Чети!

И мен ще откриваш отново.

Читател до гроб си ми ти!

 

Прелиствай душата ми бяла.

Откривай ти още неща.

До моето рамо вървяла,

чети ме дори през нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...