Непрочетена книга съм още
Прочетена книга отдавна
за тебе съм, мислиш, нали?
Но има и страница главна!
Дали си е чела? Дали?
Не съм аз прочетена книга
и има тя още листа.
Сърцето под лист се надига
и търси целувка в уста.
Аз книга съм в стари корици,
с подгънати листи дори,
но с мъдрите думи - шевици,
аз нося добрите зори.
Чети ме на глас и наново.
Чети ме, любима! Чети!
И мен ще откриваш отново.
Читател до гроб си ми ти!
Прелиствай душата ми бяла.
Откривай ти още неща.
До моето рамо вървяла,
чети ме дори през нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени