Прочетена книга отдавна

за тебе съм, мислиш, нали?

Но има и страница главна!

Дали си е чела? Дали?

Не съм аз прочетена книга

и има тя още листа.

Сърцето под лист се надига

и търси целувка в уста.

Аз книга съм в стари корици,

с подгънати листи дори,

но с мъдрите думи - шевици,

аз нося добрите зори.

Чети ме на глас и наново.

Чети ме, любима! Чети!

И мен ще откриваш отново.

Читател до гроб си ми ти!

Прелиствай душата ми бяла.

Откривай ти още неща.

До моето рамо вървяла,

чети ме дори през нощта!