28 янв. 2010 г., 09:15

Непростимо 

  Поэзия » Любовная
578 0 1

Душата, свита както бебе в пелена,

проплакваща от болка, от тъга,

безмълвна днес остала сама

да плаче, да проклина любовта.

 

Една въздишка тихо се отронва

с нея, сякаш за да си прости,

за вярата, в която се зарече,

за силата, с която се закле.

 

А как прощава се, щом раната таи?...

© Весела Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??