Непростимо

Jan 28, 2010, 9:15 AM

Poetry » Love

667 0 1

Душата, свита както бебе в пелена,
проплакваща от болка, от тъга,
безмълвна днес остала сама
да плаче, да проклина любовта.
Една въздишка тихо се отронва
с нея, сякаш за да си прости,
за вярата, в която се зарече,
за силата, с която се закле.
А как прощава се, щом раната таи?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Непростимо

Want to read more?

Random works