28.01.2010 г., 9:15 ч.

Непростимо 

  Поезия » Любовна
582 0 1

Душата, свита както бебе в пелена,

проплакваща от болка, от тъга,

безмълвна днес остала сама

да плаче, да проклина любовта.

 

Една въздишка тихо се отронва

с нея, сякаш за да си прости,

за вярата, в която се зарече,

за силата, с която се закле.

 

А как прощава се, щом раната таи?...

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??