Не си подозирал дори какво беше за мене ти...
Всичко свърши и мен вече не ме боли!
Слънцето изгряваше с твоя поглед и
залязваше с усмивката ти!
Не разбрах какво съм аз за теб –
вярвах, че симпатията ни е взаимна,
но отново – лъгах се!
Сега се старая да не те поглеждам, както пожела,
но често пъти погледите ни се срещат –
ти защо ме гледаш, след като ми “забрани” –
не знам,
но усещам от тогава, че всеки следващ твой поглед е различен ...