Не си подозирал дори какво беше за мене ти...

Всичко свърши и мен вече не ме боли!

Слънцето изгряваше с твоя поглед и

залязваше с усмивката ти!

Не разбрах какво съм аз за теб –

вярвах, че симпатията ни е взаимна,

но отново – лъгах се!

Сега се старая да не те поглеждам, както пожела,

но често пъти погледите ни се срещат –

ти защо ме гледаш, след като ми “забрани” –

не знам,

но усещам от тогава, че всеки следващ твой поглед е различен

 от деня, в който ми писа “КРАЙ”!

Не страдам, но не ми е и приятно;

нищо - за пореден път съм неразбрана,

изживяла частица от мечтата си...

Но знай, така е по-добре... нали?!

Целувам те – Прости!!!