17 мая 2014 г., 00:06

Неразбрана Соня

906 0 9

Из новата ми детска книжка "Какъв съм аз"

 

НЕРАЗБРАНА СОНЯ

 

Абе, опако момиче!

Хич закачки не обича.

Що да правя, ох, не зная!?

Искам с ней да си играя,

а пък тя със мен не иска.

Дръпна ù косата – писка,

после почна да я гоня –

пак се цупи пуста Соня.

И накрая за капак –

разреве се. Как ли, как

да събудя интерес!?

Ето че най-после днес

престраших се да ù кажа,

че... тя знае си. И даже

я погалих...

Ох, макар че

отговорът бе – шамарче!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво за стихчето и честито за новата книжка!
  • Много ми хареса, пишеш със завидна лекота
    стихчетата за деца! ПОЗДРАВИ!
  • Честита нова книжка, Борко Бърборко!
  • "С ней да си играем" звучи по-близко. Има си тънкости, които оформят стила на автора.
  • Ако не греша " ней " не е остаряла форма , а е в дателен падеж. Не е неправилно или излезнала от употреба дума, просто в случая е виждане на автора по отношение на мястото й в текста.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....