May 17, 2014, 12:06 AM

Неразбрана Соня

911 0 9

Из новата ми детска книжка "Какъв съм аз"

 

НЕРАЗБРАНА СОНЯ

 

Абе, опако момиче!

Хич закачки не обича.

Що да правя, ох, не зная!?

Искам с ней да си играя,

а пък тя със мен не иска.

Дръпна ù косата – писка,

после почна да я гоня –

пак се цупи пуста Соня.

И накрая за капак –

разреве се. Как ли, как

да събудя интерес!?

Ето че най-после днес

престраших се да ù кажа,

че... тя знае си. И даже

я погалих...

Ох, макар че

отговорът бе – шамарче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за стихчето и честито за новата книжка!
  • Много ми хареса, пишеш със завидна лекота
    стихчетата за деца! ПОЗДРАВИ!
  • Честита нова книжка, Борко Бърборко!
  • "С ней да си играем" звучи по-близко. Има си тънкости, които оформят стила на автора.
  • Ако не греша " ней " не е остаряла форма , а е в дателен падеж. Не е неправилно или излезнала от употреба дума, просто в случая е виждане на автора по отношение на мястото й в текста.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...