Неразделни

rudin (Иван Христов)
858 1444

25 янв. 2010 г., 21:12

Поэзия » Другая

774 0 10

На баща ми

До неотдавна ти седеше

под ябълка на дървен стол,

а тя грижовно свела беше

към теб приведения ствол.

Тъй времето край родна стряха

протича с пасторален ход.

Покоят ви за миг се стряска

от паднал на земята плод.

Ти ябълката като внучка

милуваше с корава длан.

Разказваше забавни случки,

посрещаше ни все засмян.

До вчера бе ... А днеска стола

остана празен и студен.

Намерих те полегнал в хола-

притихнал и упокоен.

Положихме те долу, в гроба,

с цветя червени в черна пръст,

пред майчината снимка строга

и прясно боядисан кръст ...

В печални дни на горест няма

дървото ствола си сниши

и няма хор на птича врява

днес клоните да утеши.

Те хвърлят бледата си сянка

по чимовете вече век

с листа, ту тънещи във дрямка,

ту трепетни от полъх лек.

Поглеждам аз, все тъй унесен,

самотния, опразнен стол

и в тихата дъждовна есен-

то сякаш бе човешки стон-

от корена се свлече цяло

върху зеленото зебло

от плодовете натежало

осиротялото дърво.