Неразделни

Jan 25, 2010, 9:12 PM

Poetry » Other

807 0 10

На баща ми
До неотдавна ти седеше
под ябълка на дървен стол,
а тя грижовно свела беше
към теб приведения ствол.
Тъй времето край родна стряха
протича с пасторален ход.
Покоят ви за миг се стряска
от паднал на земята плод.
Ти ябълката като внучка
милуваше с корава длан.
Разказваше забавни случки, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Неразделни

Want to read more?

Random works