30 июл. 2008 г., 09:02

Неразтребено 

  Поэзия » Философская
562 0 22
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.
Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.
Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??