тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
30 июл. 2008 г., 09:02

Неразтребено 

  Поэзия » Философская
554 0 22
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И  толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.

Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.

Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??