Jul 30, 2008, 9:02 AM

Неразтребено

665 0 22
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И  толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.

Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.

Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Щом има копнежни почукания, вратата не е ръждясала. Прекалено подредено не ни отвежда до красотата, малко хаос е винаги романтично. Много майсторски пресъздадени тревожни нощи и ...комплименти.
  • Докосващо, тъжно и истинско. Нарисувала си много добре с думи душата си. Наистина ти е време да я поразтребиш и да й обърнеш внимание.
  • Браво!Страхотно е!!!Поздрави Мариола
  • Мариол не изхвърляй всичко от душата си,ще осиротее!
    С обич и прегръдка за теб!!!
  • Малко тъжно но много хубаво!!!!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...