Неразтребено
Разтребвам си душата, свидната,
а никой скоро не е стъпвал там...
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.
Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.
Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...
а никой скоро не е стъпвал там...
И толкова разхвърляно и тихо е,
тя чака, чака своя светъл ден.
Прибирала, горката, трепети,
от всяка среща с твърд и горд плам,
при все да знае, че не е същата,
пак бие, бие в бърз сърдечен пулс.
Разбила и илюзии метежни,
на режеща несбъдната мечта,
какво от туй, че чукат пак копнежно,
разтърсват поръждясалата й врата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
