17 февр. 2007 г., 12:45

Нереална 

  Поэзия
599 0 4

Днес ще бъда най-обикновена,
даже огледалото не ще погледна.
Косата мокра, а в лицето начумерена,
такава съм, а не наперена.

Утре пък ще съм различна,
усмивката ще грее на лицето.
Късата поличка ще обличам,
ще закача бижу над деколтето.

Токчетата ще потропват лудо,
косата ми на букли ще се къдри.
Гримът ще прави с мене чудо,
останалите ще са просто жури.

Смях, подсвиркване и шепот,
аз държа главата гордо.
Толкова е странно и нелепо,
да бъдеш ти, но в чужда кожа...

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??