Нереална
Днес ще бъда най-обикновена,
даже огледалото не ще погледна.
Косата мокра, а в лицето начумерена,
такава съм, а не наперена.
Утре пък ще съм различна,
усмивката ще грее на лицето.
Късата поличка ще обличам,
ще закача бижу над деколтето.
Токчетата ще потропват лудо,
косата ми на букли ще се къдри.
Гримът ще прави с мене чудо,
останалите ще са просто жури.
Смях, подсвиркване и шепот,
аз държа главата гордо.
Толкова е странно и нелепо,
да бъдеш ти, но в чужда кожа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангелина Петкова Всички права запазени
