6 июн. 2016 г., 17:36

Нереално

504 0 3

Не е реално всичко, което ми се случва

и тази болка в душата ме разкъсва...

дали сърцето пак ще издържи не зная,

да защити отново любовта си...!

И се завъртя светът и ми се вие свят

от толкова злоба и несправедливост,

от незаслужени думи, които изгарят...

Затова те мол,я живот, сили ми дай!

Дай ми от онази чиста любов,

която само в сърцето гори

и дето изгаря неволни вини...

Преминах през толкова бури -

бях търпелива, боляща, изгубена,

за да открия отново пътя към себе си,

най-трудния и най-дългия път...

Нереално е, когато истината скрита остава,

заблудена от толкова много лъжи...
Но любовта си докрай ще запазя,

до последния дъх, който в мене гори...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Марина, благодаря ти, че прочете и коментира!
  • Много силно - очакване....-, или мираж...!!!
    "Дай ми от онази чиста любов,
    която само в сърцето гори
    и дето изгаря неволни вини..."
  • Молба, изповед и клетва в синтез. Усетих искреността и изстрадаността на словото, кулминиращо на финала на творбата. Мисля, Катя, че скритата истина неминуемо ще излезе наяве, за да възтържествува. Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...