12 мар. 2007 г., 08:35

нереално

1.1K 0 12
нереално



бих ли могъл
да помоля
така
съвсем скромно
и ненатрапчиво
с умоляваща усмивка
и обожаващ поглед
с невинен предтекст
и очарователен тон
за една
снимчица
или две
а може би
т
р
и
предназначени
лично за мен
защото искам
нещо да узная
без да те питам
чаровнице приказна
обичам светлината
за да те виждам
дори когато
омайно сме сляти
дори когато
си притворила клепачите ми
с твоите
или си ги притиснала
до невъзможните си гърди
ненаситно
трябва да те гледам
и пак
и пак
за да те видя






ЧАР.....отдавна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....