12.03.2007 г., 8:35

нереално

1.1K 0 12
нереално



бих ли могъл
да помоля
така
съвсем скромно
и ненатрапчиво
с умоляваща усмивка
и обожаващ поглед
с невинен предтекст
и очарователен тон
за една
снимчица
или две
а може би
т
р
и
предназначени
лично за мен
защото искам
нещо да узная
без да те питам
чаровнице приказна
обичам светлината
за да те виждам
дори когато
омайно сме сляти
дори когато
си притворила клепачите ми
с твоите
или си ги притиснала
до невъзможните си гърди
ненаситно
трябва да те гледам
и пак
и пак
за да те видя






ЧАР.....отдавна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...