12.03.2007 г., 8:35

нереално

1.1K 0 12
нереално



бих ли могъл
да помоля
така
съвсем скромно
и ненатрапчиво
с умоляваща усмивка
и обожаващ поглед
с невинен предтекст
и очарователен тон
за една
снимчица
или две
а може би
т
р
и
предназначени
лично за мен
защото искам
нещо да узная
без да те питам
чаровнице приказна
обичам светлината
за да те виждам
дори когато
омайно сме сляти
дори когато
си притворила клепачите ми
с твоите
или си ги притиснала
до невъзможните си гърди
ненаситно
трябва да те гледам
и пак
и пак
за да те видя






ЧАР.....отдавна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...