ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
12 mar 2007, 8:35

нереално

  Poesía
1.1K 0 12
нереално



бих ли могъл
да помоля
така
съвсем скромно
и ненатрапчиво
с умоляваща усмивка
и обожаващ поглед
с невинен предтекст
и очарователен тон
за една
снимчица
или две
а може би
т
р
и
предназначени
лично за мен
защото искам
нещо да узная
без да те питам
чаровнице приказна
обичам светлината
за да те виждам
дори когато
омайно сме сляти
дори когато
си притворила клепачите ми
с твоите
или си ги притиснала
до невъзможните си гърди
ненаситно
трябва да те гледам
и пак
и пак
за да те видя






ЧАР.....отдавна

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0