13 нояб. 2010 г., 10:22
Нередактиран монолог
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах
стъпалата на своята цялост.
Но се срутиха. Бе неизбежно.
Вие гледате с укор, без жалост.
Перфорирах безсрочната карта
на надеждата с профил младежки.
Бе разумно-безкръвен преврата,
който после отчетох за грешка.
Днес затварям ципа на сърцето.
В своя облак от страх ще се сгуша.
Не търсете следи там, където
неугаснал пожар още пуши.
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Здравей, Ани! Радвам се да те видя и тук!
-
Нередактирано е и истинско!
-
А аз, както винаги, възкликвам с душата си след прочита на твоя коментар, приел крилата на моя Пегас като свои с такава лекота и продължил посоката на поетичната ми мисъл! Браво, миличка!!!
-
"Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива."
Може би ще опита...Нарочно
с доза завист да клъцне...И толкова.
Който иска да види ще види
как тежат на таланта оковите.
А са леки на слепите мислите...
Както винаги си удоволствие за сетивата ми!
-
Щастлива съм, че мога да се измеря с твоята висока мярка, Ивайло!
-
Мяра за поезия!
-
Галена, Краси - както винаги стоите плътно зад написаното от мен и думите ви ми носят щастие! Благодаря ви, приятели!
-
Перфорираните надежди на лирическата ще възкръснат, като Феникс след това изпепеляващо откровение!...за да има още много такива.
-
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Разбира се, че е красиво! Продължавай все така, Мария! Нищо, че пак ще реже "на мълвата ръждивата грива". Впечатляваща поетична образност и благородсво в посланията - както винаги, всъщност. Поздравления, Мария! -
Благодаря за ласкавите думи, приятели: Мариан, Ради,Юлия и Огнян!
-
Прекрасно откровение!
Поздравления!
-
Хубав стих, макар и тъжен!
-
Много ми хареса, Мария. Бъди здрава!
-
Лирическата, може би, е сърдита на света, но аз не се отъждествявам с нея, поне не нацяло - просто съм и дала такава роля. Благодаря ви, че сте отново с моята поезия:Тоти, Гинка, Валентина, Плами!
-
Разтърсващ стих, Пастирке!!! Поздрав сърдечен!!!
-
еее, що така тъжно бе, Мария
... и красиво, и тъжно... -
Прекрасна си мила!
Аплодисменти! -
Поздрави за стиха!
Успех! -
Благодаря за милите думи, Роси!
-
Поздравления за хубавите стихове, Мария! Те оставят огнена следа със силата си.
-
Момичета, все още не съм намерила пожарникаря! Изпращам ви усмивки!
-
Никакъв облак... никакъв страх! Само пожари трябва да палиш в себе си!
-
"Не търсете следи там,където
неугаснал пожар още пуши."
Поздрав и -
Ако успееш да изкъпеш болката си във водите на поезията, тя наистина ще стане красива. Дано съм успяла!
-
Изпълнено с болка, но толкова красиво. Поздрав!
-
Точно тук направих малка редакция - беше "Вие гледате с укор. За жалост"
Мисля, че с този акцент нещата се променят под друг ъгъл. Радвам се, че ти хареса! -
Хареса ми много, Мария!Вие гледате с укор, без жалост.
-
Удоволствието от срещата ни е взаимно, Краси!
-
Ето това е един невероятен стих! Мария, за мен наистина беше удоволствие да го чета! Поздрави!
-
Съботен поздрав и от мен,приятели! Благодаря за съпричастието и искрените ви чувства към мен!
-
красива работа
-
Следите остават... от изгорено...
Обичам да чета поезията ти Мария!
Поздрави! -
Само истинската поезия, Мария съумява да се вглежда в дните ни. И единствено само тя ни кара да очакваме с радост и да живеем за онези срещи с Нея... за срещите, които спират дъха. Сърдечни поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
