Нередактиран монолог
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах
стъпалата на своята цялост.
Но се срутиха. Бе неизбежно.
Вие гледате с укор, без жалост.
Перфорирах безсрочната карта
на надеждата с профил младежки.
Бе разумно-безкръвен преврата,
който после отчетох за грешка.
Днес затварям ципа на сърцето.
В своя облак от страх ще се сгуша.
Не търсете следи там, където
неугаснал пожар още пуши.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
