13.11.2010 г., 10:22

Нередактиран монолог

963 1 33

Аз разголвах мечти и стремежи

и приемах това за красиво.

Не допусках, че може да реже

на мълвата ръждивата грива.

 

Пред очите ви смело подреждах

стъпалата на своята цялост.

Но се срутиха. Бе неизбежно.

Вие гледате с укор, без жалост.

 

Перфорирах безсрочната карта

на надеждата с профил младежки.

Бе разумно-безкръвен преврата,

който после отчетох за грешка.

 

Днес затварям ципа на сърцето.

В своя облак от страх ще се сгуша.

Не търсете следи там, където

неугаснал пожар още пуши.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Ани! Радвам се да те видя и тук!
  • Нередактирано е и истинско!
  • А аз, както винаги, възкликвам с душата си след прочита на твоя коментар, приел крилата на моя Пегас като свои с такава лекота и продължил посоката на поетичната ми мисъл! Браво, миличка!!!
  • "Не допусках, че може да реже

    на мълвата ръждивата грива."

    Може би ще опита...Нарочно
    с доза завист да клъцне...И толкова.
    Който иска да види ще види
    как тежат на таланта оковите.
    А са леки на слепите мислите...

    Както винаги си удоволствие за сетивата ми!

  • Щастлива съм, че мога да се измеря с твоята висока мярка, Ивайло!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...