13.11.2010 г., 10:22 ч.

Нередактиран монолог 

  Поезия » Друга
849 1 33
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах
стъпалата на своята цялост.
Но се срутиха. Бе неизбежно.
Вие гледате с укор, без жалост.
Перфорирах безсрочната карта
на надеждата с профил младежки.
Бе разумно-безкръвен преврата,
който после отчетох за грешка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??