Нередактиран монолог
Аз разголвах мечти и стремежи
и приемах това за красиво.
Не допусках, че може да реже
на мълвата ръждивата грива.
Пред очите ви смело подреждах
стъпалата на своята цялост.
Но се срутиха. Бе неизбежно.
Вие гледате с укор, без жалост.
Перфорирах безсрочната карта
на надеждата с профил младежки.
Бе разумно-безкръвен преврата,
който после отчетох за грешка.
Днес затварям ципа на сърцето.
В своя облак от страх ще се сгуша.
Не търсете следи там, където
неугаснал пожар още пуши.
© Мария Панайотова All rights reserved.
