Nov 13, 2010, 10:22 AM

Нередактиран монолог 

  Poetry » Other
781 1 33

Аз разголвах мечти и стремежи

и приемах това за красиво.

Не допусках, че може да реже

на мълвата ръждивата грива.

 

Пред очите ви смело подреждах

стъпалата на своята цялост.

Но се срутиха. Бе неизбежно.

Вие гледате с укор, без жалост.

 

Перфорирах безсрочната карта

на надеждата с профил младежки.

Бе разумно-безкръвен преврата,

който после отчетох за грешка.

 

Днес затварям ципа на сърцето.

В своя облак от страх ще се сгуша.

Не търсете следи там, където

неугаснал пожар още пуши.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??