Нередактирано
6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд.
Колко утрини вече така се събуждам.
Колко много изгубих, колко малко остана.
И очите си уча – като някакви чужди! –
да гледат света, в който вече ме няма.
Не искам да те омрачавам, приятелю, не!
Светът си е свят. Той те чака, върви, не тъгувай!
Оставú си тъгата при мен.
Животът е рана, която сама се лекува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
