rajsun (Райчо Русев)
551 1381
6.11.2010 г., 19:49 ч.

Нередактирано 

  Поезия » Друга
887 0 28

6-ти ноември

 

Пак се събудих. Не ми е щастливо

очи да отворя за белия свят.

Тая сутрин си мисля: момчето е живо.

Ще ми го убият чак след обяд.

 

Колко утрини вече така се събуждам.

Колко много изгубих, колко малко остана.

И очите си уча – като някакви чужди! –

да гледат света, в който вече ме няма.

 

Не искам да те омрачавам, приятелю, не!

Светът си е свят. Той те чака, върви, не тъгувай!

Оставú си тъгата при мен.

 

Животът е рана, която сама се лекува.

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??