Неродена
Мечтая си я - подранила пролет,
с очи по-чисти от росата,
в които се оглежда любовта ни
открила пристан в тях - за да остане.
Представям си я - вятърна и морска,
косите ù по-златни са от пясък,
и като тебе леко чипоноса,
събрала целия ни свят в сияен блясък.
Сънувам я - със палави къдрици,
които непокорно ми намигат,
смехът ù - фойерверки и искрици,
от общата ни спалня ме надигат.
Обичам я, такава - неродена,
мечта за сбъдване от двама -
събрала обичта ни споделена
в най-сладкото момиченце на мама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Троева Все права защищены
