Oct 13, 2012, 7:47 PM

Неродена 

  Poetry
1088 0 6

Мечтая си я - подранила пролет,

с очи по-чисти от росата,

в които се оглежда любовта ни

открила пристан в тях - за да остане.

 

Представям си я - вятърна и морска,

косите ù по-златни са от пясък,

и като тебе леко чипоноса,

събрала целия ни свят в сияен блясък.

 

Сънувам я - със палави къдрици,

които непокорно ми намигат,

смехът ù - фойерверки и искрици,

от общата ни спалня ме надигат.

 

Обичам я, такава - неродена,

мечта за сбъдване от двама -

събрала обичта ни споделена

в най-сладкото момиченце на мама.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??