Неродена любов
За мене ти остана непознат...
И чужд си... все така!
И грешна си отивам, нежелана!
... Или пожелана, но със страх!
Тази моя Любов си отиде,
отиде си толкова млада...
Не беше се още родила,
а спонтанно... като аборт неродена остана!
А не спрях за теб да пиша нито ден,
знаеш ли колко сълзи ми дължиш.
И веднъж да бе погледнал в очите ми,
щеше да видиш как само с поглед
способен си да ме раниш...
Не ми е лесно всяка нощ да те сънувам
и в съня... си моя мъчител.
Не е лесно да се събуждам
и друг до мен да е моя спасител.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
